За книгата: 2009 / Книгата е продължение на предишната книга на автора - "Субстанцията на литературата" (М.: Езици) на славянската култура, 2001). Все още говорим за теоретичните аспекти на онтологично ориентираната поетика, за принципите на идентифициране в литературния текст на това, което може да се нарече „нечетимо“ в текста или „неочевидни семантични структури“. Разликата между двете книги е основно в подбраните материали. В първия случай става дума за руската литературна класика, тук – за западноевропейската класика: от трагедиите на У. Шекспир и Й. В. Гьоте – до романтичните „приказки“ на Дж. Бари и А. Милн. Героите на изследването са не само героите, но и онези елементи от света, с които те влизат в най-различни отношения: вещества, форми, обеми, звуци, посоки на движение и т.н. - всичко, което съставлява онтологичното (директно нечетлив) фон на „видимото“, изричен сюжет и постепенно оформя неговата логика и конфигурация.